Писмо до НАП относно прилагането на чл. 42, ал.1 от Закона за хазарта

В писмо до НАП, БТАПОИИ се обърна с молба за разглеждане на въпроса за приложението на чл. 42, ал. 1 от Закона за хазарта. Ето и текстът на писмото:

 

Като организация, активно участваща повече от 20 години в обсъжданията по основните промени в нормативната уредба в сферата на игралната индустрия, Българска Търговска Асоциация на Производителите и Организаторите от Игралната Индустрия /БТАПОИИ/, се обръща към Вас с молба за разглеждане на въпроса по приложение на чл. 42, ал. 1 от Закона за хазарта. Равнопоставеното третиране на българските и чуждестранни производители, като за всички се изисква лиценз, издаден по Закона за хазарта, беше предложено от БТАПОИИ още през 2011 г. и беше прието в закона. Разпоредбата гласи „Хазартните игри се организират с вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2 игрално оборудване, произведено от местно или чуждестранно лице – производител, което има издаден лиценз по този закон.“. По неизвестни причини текстът започна да се прилага, като се изисква местен лиценз и от чуждестранните производители на игрално оборудване чак през 2019 година.

За съжаление, към момента все още не е налице приложение в неговата цялост, като не се изисква лиценз, издаден по Закона за хазарта, и от производителите на виртуално игрално оборудване и игрален софтуер за онлайн залагания. Систематичното място на чл. 42 е в глава III, раздел I Общи положения от Закона за хазарта и няма причина да се прилага ограничително само за производството на игрално оборудване за наземно организиране на хазартни игри. Нещо повече, регистърът по чл. 20, ал. 2 от ЗХ обхваща игралното оборудване, игралния софтуер, централната компютърна система, системите за онлайн залагания, комуникационното оборудване, включително контролния локален сървър. Контролът, осъществяван от Българския институт по метрология, обхваща всякакво оборудване, за да се гарантира качеството на допуснатото до експлоатация оборудване в страната с цел защита на интересите на ползвателите на тези услуги, независимо дали те се предоставят в наземни локации или онлайн.

В този смисъл е и Наредба № Н-4 от 11. 02.2021 г. за подлежащите на вписване обстоятелства, условията и реда за водене и поддържане на регистрите по Закона за хазарта, както и предоставяните електронни услуги. В чл. 22, ал. 1, т. 6 изрично се посочва:

„Чл. 22. (1) В регистъра на игрален софтуер и комуникационно оборудване за онлайн залагания (вкл. виртуално игрално оборудване, системи за онлайн залагания и контролен локален сървър) и в регистъра на централните компютърни системи за контрол върху тото, лото, бинго, кено, моментни лотарийни игри, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета и игри със залог върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, се вписват следните данни и обстоятелства: 

6. производител/вносител/номер на лиценз, издаден по ЗХ;“

Видно от цитираната разпоредба, производителите на гореизброените оборудване и софтуер за онлайн залагания също следва да имат лиценз за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване, издаден по Закона за хазарта. Такава е и утвърдената практика в държави, в които предлагането на онлайн услуги е добре развито, като например Румъния, Малта, Великобритания, САЩ. Във всички тези юрисдикции българските производители кандидатстват, предоставят исканите от регулатора документи и подлежат на внимателна проверка, за да получат правото да предлагат произведените от тях продукти на съответния пазар.

Въпросът е от изключителна важност не само за производителите на игрално оборудване, разпространявано в наземни казина и игрални зали, които са поставени в неравностойна и неконкурентна позиция спрямо тези, предоставящи игрално оборудване и софтуер за онлайн залагания, но и за участниците в хазартните игри, които очакват еднакви критерии за качество и контрол, както за игралното оборудване, на което играят в наземните обекти, така и на виртуалното игрално оборудване, което им се предлага във виртуална среда. Следва да бъде отчетен и въпроса за пропуските в държавния бюджет от таксите, събирани по Закона за хазарта, които с неприлагане на действащата нормативна уредба в нейната цялост, не постъпват в бюджета.