30 млн. лв. повече от хазарт ще влязат в бюджета тази година

Приходите към държавния бюджет от хазартни игри растат постоянно, въпреки трудностите пред сектора на глобално ниво. Докато за цялата минала година браншът е платил 200.5 млн. лв. данъци на българската държава, то прогнозите са сумата през тази година да достигне 230 млн. лв.

Данните бяха представени от Ангел Ирибозов, председател на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИИ), на започналата днес в София 11-а Източноевропейска среща на игралната индустрия. „За първото деветмесечие на тази година в държавния бюджет са постъпили над 165 млн. лв. С тези темпове на развитие до края на годината постъпленията ще са на стойност около 230 млн. лв.”, каза той.

Ирибозов добави, че пред хазартния сектор в България има големи възможности за развитие – български производители на машини са сред десетте най-добри в света, а освен това страната ни е един от центровете за изнесена разработка на софтуер. Освен това има и някои чисто български разработки на програмно осигуряване.

Като цяло обаче игралната и развлекателна индустрия в глобален план е изправена пред редица предизвикателства. Именно това беше основната тема за разговор на останалите събрали се в столицата панелисти.

Основното затруднение на сектора са все по-големите ограничения пред рекламата му. Най-големите рестрикции са наложени от технологичните гиганти Google и Facebook, които допреди това са били най-важните канали за промотиране на хазартните игри. За щастие на индустрията повечето телевизии в региона на Източна Европа не отказват реклама на игралната индустрия, тъй като правилата са много добре уредени в другите страни.

Д-р Саймън Планзър, съдружник в компанията Planzer Law, коментира, че основният проблем с рекламата на хазартни игри не е наличието на рекламата сама по себе си, а съдържанието ѝ. „Не е редно, например, игрите на късмета да се рекламират като начин да се осигури добър живот без да се работи”, заяви той.

Като цяло хазартната индустрия се стреми към намиране на алтернатива на централизираните канали за реклама в онлайн пространството, каквито са Google, Facebook и пр. Компаниите от сектора вече търсят не просто отделни „инфлуенсъри”, които да промотират игрите, но изцяло алтернативни платформи, които са децентрализирани. Като пример беше дадена социалната мрежа Memo.cash, която работи въз основа на блокчейн-технологията и от която профил е невъзможно да бъде изтрит от модераторите.

Именно на блокчейн залага все повече хазартният сектор и за разплащанията в бъдеще. Технологията ще става все по-популярна както заради нарастващата популярност на сайтовете за онлайн залагания и други подобни интернет портали, така и заради предимствата, които блокчейн дава.

„Блокчейн е разрушителен за игралната индустрия, но в добрия смисъл на думата. Той носи сигурност, защото каквото и да се случи с нечии пари, има проследимост, а също така има прозрачност”, коментира Ник Люис, основател и изпълнителен директор на компанията Expozive. Той добави, че тъй като Facebook и Google не приемат разплащания в криптовалути, за една компания без много средства в „конвенционална” валута е по-изгодно да се рекламира върху тениските на български футболен отбор, отколкото в тези големи технологични платформи.

Все повече компании от хазартния сектор преминават към блокчейн технологията, не защото се стремят към анонимност на трансакциите, а защото по думите на представителите на бранша сме в „епохата на свръхрегулациите”. „Твърде много смятат, че когато нещо не е регулирано, то неминуемо е незаконно и не го използват”, коментира д-р Джоузеф Бьорг от компанията WH Partners.

Регулациите, когато не са прекалени, имат и мотивиращ за индустрията ефект. Това каза Ваня Илиева, вицепрезидент на маркетинговия отдел на фирмата FXTP. Освен това повечето регулации правят хората по-информирани какво да очакват, когато участват в хазартни игри, за да не бъдат разочаровани. Така клиентите на компаниите от игралната индустрия намаляват, но стават по-качествени.
 

Източник: www.economic.bg