Развитието от 1993 година

Развитието от 1993 година

Игралният и развлекателен бизнес имат своя история и следват естественото си развитие и тенденции като част от развитието и тенденциите на цялото общество. През последното десетилетие игралната индустрия в България преживя етап на интензивно развитие, преминавайки от състояние на липса на каквато и да е регулация към стабилна регулаторна система. След падането на бившия комунистически режим, в страната възможностите за хазартни игри се ограничаваха до няколко, малко на брой хотели, посещавани главно от чужденци. В резултат на това липсваше каквато и да е държавна регулация за този вид дейност.

Заради отсъствието на правила и норми за развитието на индустрията, в продължение на 2-3 години пазарът се характеризираше с хаотичен растеж, липса на последователност, лошо качество на предлаганите продукти и нисък размер на печалбите.

Инициативата за създаване на първото съвременно законодателство, регламентиращо сектора, тръгна от местни оператори, представители на правителството и единствената по това време асоциация, обединяваща местни производители на игрални машини – БТАПОИИ. Новата регулаторна рамка отрази разбирането, че единственият начин за запазване на легитимните права на всички заинтересовани страни – граждани, организатори, производители и държава, е чрез «вграждане» на тази обществена потребност в модел, който може да бъде ефективно контролиран.

Хазартните игри в България бяха официално регламентирани за пръв път с държавна наредба през 1993 г., която легализира дейността на казина, бинго зали, държавната лотария и държавното лото. Игралните машини бяха узаконени, като се въведоха определени ограничения и пределен размер на изплащаната печалба, с което се превърнаха в популярно развлечение, предлагано в игрални зали, кафенета и заведения.

През следващите години игралната индустрия се разрасна значително и липсата на по-строги и детайлно разписани правила създаде благоприятна почва за дейности „на ръба на закона”. Новата ситуация наложи изработването на нови и още по-ясни норми.

Законът за хазарта беше приет в средата на 1999 г. С него беше доразвита нормативната база, засягаща дейността на казината и операторите на игрални зали, беше въведена система за лицензиране, определени бяха нови такси, изменено беше определението и изискванията за игралното оборудване, бяха ясно определени регулаторният орган и структурата му, както и санкциониращите процедури и мерки. Законът от 1998 г. премахна и ограничението за размера на изплащаните печалби. Всички игрални апарати, тествани и успешно преминали през специализирани лаборатории могат да бъдат използвани след задължителна регистрация. Джакпот-системата също беше разрешена. В България е забранено рекламирането на казина на публични места и в медиите. През 1999 г. Законът за хазарта беше допълнен като се въведоха изисквания за лицензиране на производителите, сервизните центрове и дистрибуторите на игрално оборудване.

Съвременният български закон е добро достижение по отношение на регулацията на игралния бизнес и работи вече повече от 9 години без да е променян съществено. Той има редица предимства в сравнение с водещи в бранша европейски регулации и това се отчита не само в България, но и в чужбина.

Превенцията на малолетни, например, е широко застъпена в закона в няколко направления – забрана за влизане на малолетни в игрални зали и казина, стриктен идентификационен контрол на посетителите, отстояние на игралните зали и казина от училища и детски градини и др., докато все още съществуват европейски юрисдикции, където липсват такива възрастови ограничения.

България е една от малкото юрисдикции в Европа, които предвиждат налагането на административни санкции като глоби и възможност за инцидентен контрол при осъществяване на дейности в областта на хазарта. България отдавна е заложила в регулациите си и всички предвидени от ЕС мерки срещу изпиране на пари, въведени като задължителни за организаторите на хазартни игри.

Съществуващата към момента регулация в България е балансирана и отразява потребностите на бизнеса и обществото. Въпреки тези предимства, новият български закон има и някои непълноти поради много бързото навлизане на най-новите тенденции и технологии в игралната индустрия, което не дава възможност за навременното им отразяване в регулацията и води до риск от непълен и недостатъчен контрол. След отчитане на най-новите тенденции и технологии в световен мащаб за регулация на интеренет и медийните залагания, България ще остане юрисдикция, която може да бъде добър пример за регулация на игралния и резвлекателен бизнес на Балканите и в Европа.