Кратък обзор на игралната индустрия в България за 2010 година

Кратък обзор на игралната индустрия в България за 2010 година

Изминалата година протече под знака на динамичните процеси продиктувани от намеренията за промени в Закона за хазарта, както и гласуваното през края на 2009 година увеличение на данъците в хазартния сектор. През юли 2010 Държавна комисия по хазарта анонсира за публично обсъждане проект на нов Закон за хазарта, което обсъждане завърши месец по-късно. С предложения проект за нов Закон се цели осъвременяване на регулацията за хазарта и запълване на непълноти от сега действащия закон – регламентират се игрите от растояние, в които влизат SMS игрите,  интернет залаганията; дават се ясни дефиниции, които липсват към момента, като например дефиниция на генератор на случайни числа, обединен джакпот, производител, комуникационно оборудване и др., които дават възможност за недвусмислено тълкуване на технически аспекти в него. Много коментари и предложения по текстовете бяха дадене по време на публичното обсъждане на закона, като БТАПОИИ като асоциация, обединяваща интересите на голяма част от работещите в бранша, изпрати до ДКХ официално становище с предложения. Нов момент в проекта бе въвеждане на изискване за доказване на инвестиции не само от организатори на хазартни игри, но и от производители и сервизни организации. Сред акцентите в становището беше изтъкнато, че изискванията за инвестиции би следвало да са по-умерени предвид икономическата ситуация в страната, както и да се съобразят с инвестиционната логика, като се предвиди период за направата им след издаването на лиценза, а не предварително. Много важен коментар, свързан с исканите инвестиции, бе необходимостта в дефиницията за инвестиции да се включат не само присъщи за оператора активи, но и такива, които да отразяват спесификата на дейността на производителите. Акцент беше поставен и върху необходимостта от разширяване на обхвата на инвестициите,  като се даде възможност за гъвкаво управление на средствата, а не строго законово дефиниране на ограничена група от активи. Предефиниране на понятието, не само би изпълнило замисъла на регултора да гарантира финансова стабилност на лицата, занимаващи се с тези дейности, но би дало оперативна гъвкавост при разпределението на средствата, особено необходимо в условията на икономическа криза. Важно изискване на бранша в дебатите беше да се предвиди ясно, че изискването за  инвестиции е еднократно, при първоначално издаване на лиценз, а не за всяка следваща промяна по лиценза или неговото подновяване. Множество други предложения, отразяващи принципни положения и целящи оптимизиране на работата на огранизатори на хазартни игри и производители, бяха направени от БТАПОИИ.  Такива предложения имаше и по отношение на съвсем новия раздел в проекта, свързан с игрите от растояние. Създаването на регулация за онлайн залагания ще запълни съществуваща до момента празнина в Закона. Това ще даде възможност за по-добра защита на българския потребител на тези услуги и ще насочи към държавана хазна допълнителни приходи. По отношение на това БТАПОИИ подчерта, че е важно регулацията да е реалистична, да дава възможност за добър контрол, но в същото време да не създава изкуствени пречки пред организаторите, които искат и трябва да работят в условията на конкурентна среда. Изключително важно внимание бе обърнато на необходимостта от идентификация на играчите, участващи в интернет игрите, за да се предотврати участие на малолетни и непълнолетни, както и възможността за изпиране на пари.

Концепцията на БТАПОИИ, като представител на индустрията, е, че всички бъдещи промени следва да бъдат направени в контекста на една дългосрочна визия и стратегия за развитие на бранша съчетани със социално-отговорното отношение на бизнеса към обществото. Освен това хазартната индустрия трябва да се развива паралелно и в унисон със стратегията за развитие на туристическия сектор, като хазартните услуги се включат в общото портфолио на предлаганите туристически услуги. Туристическият сектор е сред основните приоритети в развитието на икономиката на страната и игралната индустрия може и трябва да се включи в привличането на повече и по-платежоспособни туристи у нас. Страната ни има предпоставки за това – добро геостратегическо положение и уникални природни ресурси, които предпоставят развитие на балнео и ста туризъм, голф туризъм, конгресен туризъм и др.

На фона на кризата и повишената данъчна тежест промените трябва да бъдат балансирани и да дадат възможност на бизнеса да се стабилизира.

Поставянето на завишени изисквания през организаторите на хазартни игри трябва да се обмисли внимателно и да се предвидят всички възможни негативи от рязкото стагниране на бизнеса. Текстовете на Закона не би следвало да доведат до парализиране на пазара на организаторите на хазартни игри и на българските производители, а да дадат възможност за реализиране на нови технологични възможности, за професионално израстване и вдигане на стандарта, което е тенденция в цял свят и дава възможност за по-добро наблюдение и контрол на дейността.