КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ИГРАЛНАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011

КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ИГРАЛНАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2011

Новият Закон за хазарта – магистрала, водеща към нови възможности или път към задънена улица ?

Технологичната еволюция в интернет пространството доведе до много промени в регулаторните и законодателните процеси в игралната индустрия в световен мащаб. Либерализирането на нормативната база, както за наземни, така и за онлайн залагания, се превърна в тенденция през последните години, особено предвид търсенето на нови източници на доходи в държавните бюджети. Тези тенденции предизвикаха промени и в игралната индустрия в България и провокираха активното поведение на правителството в желанието му да модернизира съществуващата нормативна рамка. Използването на най-новите технологични тенденции за мобилни комуникации застана в центъра на дебатите за необходимостта от изработване на промени в Закона за хазарта. Нарастващата конкуренция, както в наземното, така и в интернет пространството, съчетана с продължаващата икономическа стагнация, увеличената данъчна тежест през 2010 г., както и въвеждането на забраната за тютюнопушене през 2011 г., бяха предизвикателствата пред игралния бизнес през тази година.

Последните две години бяха трудни за индустрията, не само заради увеличената конкуренция и усложнената икономическа обстановка. Те бяха трудни и турбулетнти и поради липсата на ясна визия за развитието за игралния бизнес. Дали индустрията трябва да се забрани или ограничи или да се използват възможностите, които предоставя, за разработване на игралния туризъм, откриване на нови работни места и допълнителни постъпления в хазната? През послените две години, заедно с дискусиите за промени в действащия Закон за хазарта, се разрази и тази полемика. Новият Закон следваше да даде отговор на тези въпроси, както и да дефинира прилагането на новите технологични разработки в сферата на залаганията от разстояние. 

Към днешна дата интернет залаганията все още не са регулирани от Закона за хазарта и законните организатори в страната се сблъскват с нелоялната конкуренция на онлайн организаторите, като те самите не могат да предложат онлайн игри на своите клиенти. В същото време онлайн огранизаторите нямат законова база за осъществяване на легална дейност в страната, като някои от тях работят с български играчи без лиценз, влизайки в сивия сектор, без котрол от страна на държавата и заплащане на данъци.

През изминалите 2009 г. и 2010 г. баха предложени два законопроекта за промени в Закона за хазарта, като нито един от тях не достигна до Европейската комисия и българския Парламент.

В средата на 2010 г. Държавната комисия по хазарта оповести работата по изцяло нов Закон за хазарта. Последва широка обществена дискусия, с множество предложения от индустрията, които да залегнат в новия закон. На 4 Февруари 2011 г. Mинистерство на Финансите публикува на официалната си интернет страница новия законопроект. Същият бе изпратен за нотификация на Европейската комисия в средата на Март. Точно в деня, в който нотификационният период трябваше да изтече, Европейската комисия изпрати на Българското правителство възражение с детайлно становище по проекта. Tова отложи изпращането му в Парламента за гласуване и наложи правителството да предложи промени в законопроекта в отговор на възраженията. Пред бизнеса не беше предоставена официална информация относно становището изпратено от Европейската комисия. Отговорът на Държавната комисия по хазарта също не оповестен.

Въз основа на мненията, изразени от Брюксел, по отношение на други нотифицирани закони в сектора, може да се предположи, че критиките са основно по отношение на текстовете за залаганията през интернет и игрите от разстояние и по-точно: изискванията за позициониране на сървърите на територията на България; осъществяване на финансовите транзакции през банки, които имат право да извършват банкова дейност на територията на България, минимум пет години опит на операторите или на техните мажоритарни собственици на капитала в организирането на същите игри, за които се иска разрешение; тотална забрана за предоставянето на информация за хазарта в публичното пространство, кактои неговата реклама. Тези изисквания бяха предложени за дискусия и от големите Европейски онлайн организатори и Асоциацията за залагания от разстояние, които организираха дискусионна кръгла маса в България по темата в началото на тази година.

Какви промени са настъпили в проекто-закона от страна на Държавната комисия по хазарта, в отговор на критиките на Комисията, не е ясно, но организаторите се надяват, че двугодишният процес на очакване на промени скоро ще донесе добри новини и ще се отворят нови възможности за развитие. Индустрията продължава да работи с надеждата, че правителството ще разработи ясна стратегия за нейното бъдеще и с приемането на новия закон в България, когато това се случи, ще се предоставят справедливи и равнопоставени възможности, и по-добра бизнес среда за всички инвеститори.   

Както споменахме, промените в официално публикувания в началото на годината нов Закон за хазарта не са ясни и може само да гадае в каква насока са те. Нагласата към новия закон е, че е позитивна стъпка в процеса на модернизиране на законодателството, но също така изникват въпроси за работата на институциите „на тъмно” и за тяхното мълчание по повод на промените. Несигурността, породена от това, както и сложната икономическа обстановка, поставиха бизнеса в изчаквателна позиция и с надеждата, че новият закон няма да доведе до по-голяма стагнация, а напротив – ще предостави възможност за възстановяване и стабилизация.

Въпреки, че новият Закон за хазарта се счита за позитивна стъпка, някои от предвидените текстове могат да окажат негативен ефект върху бизнеса, както и върху плавния преход към новата регулация. Пример за това е изискването, което не позволява на вече лицензираните оператори да продължат да работят с издадените им разрешения до изтичане срока на валидност на последните, а предвижда прелицензиране в рамките на 10 месеца след приемане на закона, предвид това, че някои от лицензите са със срок от 5 или 10 години. Допълнителните последици за тези легални организатори с новите изисквания за преструктуриране и увеличени нива на инвестиции не са взети под внимание.

Сред изтъкнатите слабости на новия проекто-закон, е въведеното изискване за първоначални инвестиции в активи, свързани с конкретното казино. Това изискване е доста органичително, предвид въведените високи прагове за първоначални инвестиции. Дефиницията на считаните за инвестиция активи е силно ограничено, признавайки до голяма степен само материални активи, без да се признават инвестиции, свързани със специфичните бизнес и инвестиционни практики. Това  в много голяма степен касае и производителите на игрално оборудване, които също трябва да отговорят на изискванията за инвестиции и които влагат огромни средства в разработки и продукти на интелектуалната собственост. Предефинирането на термина “инвестиция”, който да вземе пред вид спецификите на бизнеса и да позволи гъвкавост и по-нататъшно бизнес развитие, беше едно от исканията, които индустрията постави по време на първоначалните обществени дебати около проекто-закона. Организаторите разбират, че Законът за хазарта трябва да позволи по-прецизен и по-стриктен контрол, както и да привлече инвеститори с дългосрочни инвестиционни планове, но в същото време той трябва да не създава изкуствени бариери пред бизнеса.

Системата от санкции, предвидена в новия закон, също предизвика много дискусии, заради неясните формулировки и основания за отнемане на лиценз. Много от разпоредбите предвиждат, че нарушаване на закона, независимо от неговия вид и характер, е основание не само за налагане на имуществени санкции, но е и достатъчно основание за временно или окончателно отнемане на лиценз, което отваря вратите за субективизъм. От друга страна, окончателно отнет лиценз не позволява на този огранизатор да кандидатства никога повече за нов лиценз. Тази  ограничителна разпоредба е отвъд природата на държавната административна принуда. Принудителните мерки, предвидени във всеки нов закон, следва да бъдат базирани на вида, характера и сериозността на нарушението.

Пълната забрана за реклама и предоставяне на информация за индустрията, предвидена в новия проект, е също много притеснително и ще създаде пълен информационен блок. Последствията от тази разпоредба не могат да се оправдаят с основанието за грижа за обществото. Бизнесът ще загуби възможността за публичен диалог, няма да може да предоставя информация за дейността си, както и да докаже позицията си на социално отговорен бизнес. Това ще създаде предпоствки за изкривяване на информацията, за грешни интерпретации, и създаването на негативна обществена нагласа към него.

Това са само някои от проблемите, които бизнесът вижда във връзка с новия проекто-закон за хазарта. Индустрията е единна, че законът трябва да предоставя гъвкави възможности за създаване на силна, финансово стабилна и здрава конкурентна среда. В едно справедливо и демократично общество диалогът между бизнеса и институциите трябва да бъде постоянно отворен на всяко ниво, за да се гарантира правилния баланс между интересите на държавата, обществото и бизнеса.

Развитието на процеса на модернизиране на българската хазартна нормативна рамка и изграждането на визия и стратегия за игралната индустрия в страната все още предстоят. Продължаваме с надеждата, че това ще открие нови възможности за развитие, а няма да доведе до задънена улица. Продължаваме с надеждата, че новият закон за хазарта ще служи не само като инструмент на регулатора за по–стриктен контрол над индустрията, но и за създаване на възможности за силна, финансово стабилна и конкуретна среда за бизнеса, който да заеме своето уникално и заслужено място на икономическата карта на страната.