Кратък обзор на игралната индустрия в България през 2012

Кратък обзор на игралната индустрия в България през 2012

Изминалата година донесе на игралната индустрия в България нова регулация, нови разпоредби, нови предизвикателства, нови технологии, нови заинтересовани. Очаква се да донесе и ново данъчно облагане. Дали и в каква посока ще повлияе това на  на сектора е все още неясно. Противоречиви останаха нагласите в бранша, продиктувани от новостите, което доведе до затваряне на обекти, освобождаване на служители и  съкращаване на дейността при голяма част от организаторите на хазартни игри. Това се дължеше на няколко водещи тенденции:

  • Новият закон въведе минимални прагове за броя игрални места, което на практика ограничи възможността за работа на малкия бизнес и доведе до затваряне на работещи обекти. Очакванията на бранша са това да доведе до по-нататъшно свиване с около 30% през следващата година.
  • Въвеждането на нови инвестиционни изисквания за различните организатори, особено при сложната икономическа обстановка в страната, ще постави в невъзможност малкия и средния бизнес да отговорят на условията.
  • Тенденцията на постоянен спад във финансовите резулатати, затвърдила се през последните 3 години,  както и продължаващата икономическа  рецесия в страната и Европейския съюз, провокира допълнително затваряне на обекти и принуди дори големите организатори да свият дейността си.
  • Бяха запазени и високите данъци за наземните оператори, увеличени  с 50% и 67%  в началото на 2010 г., като в публичното пространство се промъкна и опасение от появата на нелоялна конкуренция в лицето на бъдещите онлайн организатори чрез облекчаване на данъчния режим за тях.
  • Пълната забрана на тютюнопушенето оказа значителен ефект върху резулатите в игралната индустрия и само няколко месеца след влизането й в сила браншът отчете над 20% допълнителен спад в приходите.​

Новият Закон за хазарта

Най-значимото събитие в игралната индустрия през 2012 г. беше гласуваният нов Закон за хазарта, обнародван на 30 март 2012 г. и влязъл в сила от 01 март 2012 г. Многократно дискутираният проект за нов законопроект беше внесен Парламента през ноември миналата година след като беше нотифициран в Еврокомисията и претърпя изменения, отразяващи становищата изпратени от заинтересовани страни. След разглеждане на проекта и допълнението му от различните комисии, проектът бе гласуван на второ четене в парламента с мнозинство на 15 март 2012 г. 

Основните мотиви на Министерски съвет за нова нормативна уредба бяха възможността да се регулират игрите от разстояние и да се въведе по-строг контрол и механизми за регулация на сектора.  Безспорното преимущество на новата регулация е възможността легално да се използват технологичните новости за игра и залагания през онлайн, мобилни и други платформи, което ще даде възможност на заинтересованите да получат лиценз за тази дейност. Уредбата тепърва ще търпи развитие, доколкото все още не са оповестени конкретните документални и технически изисквания  към операторите, които ще организират игри от разстояние, а вече има и постъпили запитвания от чужденстранни инвеститори в бранша, проявяващи интерес към българския пазар като място за стратегическо позициониране.  Въпреки интереса от отделни чужди комапнии, спорен остава въпросът доколко същите ще инвестират в игралния сектор в България, поради малкия размер на българския пазар, големия размер на инвестиции и неясните данъчни ставки.  Удар по бизнеса наложи и забраната за адекватно разпространение на информация и реклама на хазартни игри, което постави легалният бизнес в невъзможност да се разграничи от нелегалния. Неминуема последица от забраната ще бъде пълното информационно затъмнение за дейността на цялата игрална индустрия и невъзможността й за публичен диалог, както и възможността да се позиционира като регулирана, коректна и отговорна индустрия.

Сред положителните промени следва да се отчете, че новият закон наложи изискване чуждестранните производители на игрално оборудване също да се лицензират в България – изискване, чиято липса до този момент поставяше българските производители в неравнопоставена позиция. Въведе се и нов режим за допускане на тестване и сертификации на продукти и от международни утвърдени лаборатории. Новостите в разпоредбата създадоха необходимост от допълнителни технически изисквания и уточнения. Създаденият в момента вакум поради факта, че новият Закон за хазарта влезе в сила юридически, но реалното му приложение все още не е практика, доведе до редица въпроси, свързани с възможностите на регулатора да реагира своевременно на новите изисквания и 4 месеца след влизане на закона в сила повечето подзаконови актове са все още в процес на обсъждане. Не са финализирани и промените в техничиските изиквания към различните типове игрално оборудване, нито пък са уточнени начините и реда, по които същото ще бъде одобрявано и утвърждавано от специализирани лаборатории.

Очакванията на бранша, че  ще се осигури плавен преход между стария и новия закон, който няма да доведе до смущения в дейността на действащите организатори, не се оправдаха напълно. Опасенията на бизнеса за допълнителни усложнения и сътресения поради непълния инстументариум от наредби, тарифи и правилници, създаде стагнaция и на практика скъсява 15-месечния срок, през който действащите организатори трябва да приведат дейността си в съответствие с новия закон. Въпреки това, индустрията се надява и вярва, че държавната политика има нагласата да отработи несъвършенствата и пропуските в регулаторната рамка и да създаде благоприятен инвестиционен климат в страната, да стимулира конкурентната среда между малкия, средния и едрия бизнес, както и да разработи дългосрочна визия за игралната индустрия в България, в която да залегне дългосрочна перспектива за икономческото развитие на сектора. 

Данъчните промени за хазарта – уравнение с много неизвестни? 

Въвеждането на нови форми на хазарт и кибернетизацията на игралната индустрия наложиха на правителството да мисли и за това какви данъци и по какъв начин да се плащат от организаторите на онлайн залагания. Очакванията на правителството са данъкът върху игрите от разстояние да увеличи значително приходите в хазната. Въпреки че законът влезе в сила от 1 юли, все още не е ясно каква ще е данъчната ставка за залаганията в интернет.

Коментарите в медийното пространство в България за по-ниска данъчна ставка за хазартните залагания в интернет породи притеснения сред наземните организатори. Дали диверсификацията на данъчното облагане ще създаде предпоставки за нелоялна конкуренция между наземните и онлайн операторите, е въпрос с противоречив отговор. Основна цел на правителството би следвало да е прилагане на балансирано и поносимо дънъчно облагане, така че бизнесът да продължи да съществува легално, а сивият сектор да бъде насърчен да излезе на светло и да плаща данъци в България. В същото време, запазвайки високите данъчни ставки за наземните оператори, които бяха увеличени с 50% за тото и лото игрите и спортните залагания и с близо 70% за игралните зали и казина в началото на 2010 г., регулаторът обрича дейността им на несигурност и слага преграда пред всякакви нови инвестиционни планове на организаторите за разрастване.

През 2011 г. приходите от данък върху дейността на игралната индустрия са над 120 млн. лв., което надвишава постъпленията от банковия и застрахователния сектор заедно и съставляват над 10% от приходите в бюджета от данък печалба. Въпреки това, бизнесът е в неизвестност исе надява, че евентуалните промени ще са разумни и балансирани. Изказвания на различни представители на правителството сочат колебание, както по отношение на начинa на облагане, така и по отношение на уредбата и евентуалното разработване на специален нов закон.

Липсата на ясно формулирана визия от страна на законодателя за промените в системата за данъчното облагане върху дейността на игралната индустрия поставя на кръстопът представителите на бранша при вземане на страгически решения, относно подновяването на лицензи на действащи обекти и при кандидатстването за нови такива, а всеки затворен обект и прекратена дейност означава един данъкоплатец по-малко и респективно по-малко данъчни постъпления от индустрията.

Забраната за тютюнопушенето в България – намерения за здравословна среда с убийствени последици

От 1-ви юни 2012 г. в България беше гласувано изменение в Закона за здравето, с което се наложи пълна забрана на тютюнопушенето на закрити и на някои открити обществени места. Изминалият период показа, че забраната доведе до допълнителен спад на приходите в сектора с повече от 20%. Категорично остава мнението на представителите на бранша, че казината и игралните зали за хазартни игри би следвало да се разглеждат като изключение и не би трябвало да има такава забрана поради специалния режим на тези обекти - ограничен и контролиран достъп за пълнолетните лица, забрана за достъп на непълнолетни, както и специфичният денонощен режим на работа. Не са малко и примерите по света, в които точно тези обекти са изключени от общата забрана.

Въвеждането на абсолютната забрана на тютюнопушенето в закрити пространства, макар и продиктувана от разбираеми подбуди ,  за съжаление небе съобразено с предвиждането на всички негативни последици, свързани с влошаването на финансовото състояние на икономическите субекти. Спадът в приходите, подсилен и от този допълнителен фактор, неизбежно води след себе си  намаляване на броя заети работни места в бранша и  редуциране на данъците, които игралната индустрия внася ежегодно в държавната хазна. Подобни сътресения в бизнеса, а оттам в бюджета и косвено в обществото, биха могли да бъдат избегнати в случай, че правителството изгради стратегия в посока либерализация на пълната забрана на тютюнопушенето за специфични обществени места, каквито са казината и игралните зали. Към настоящия момент в Парламента е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, който предвижда облекчен режим за определени обществени обекти, но дали той ще достигне етап на гласуване или ще бъде неглижиран, е въпрос на обществена и политическа воля, която следва да подходи с необходимия ангажимент и съзнание за проблемите, които това решение ще породи или ще разреши.