Българската игрална индустрия през 2013 – бавно, но напред!

21 Октомври 2013 През 2013 г. българският игрален пазар изживя още един динамичен и наситен с очаквания период. Въведеният през 2012 г. нов Закон за хазарта положи основите на нови възможности за индустрията посредством легализирането на игри и залагания през онлайн, мобилни и други платформи.

С окончателното финализиране на поднормативните актове фактическото прилагане на новата регулаторна рамка намери реализация и макар и бавно, пластовете в сектора започнаха да се наместват, с различна динамика и посока за различните сегменти.

През изминалата година се отчете намаление на броя игрални обекти, който към 30 септември 2013 г. стигна до 653 зали и 27 казина. Броят на игралните съоръжения се колебаеше, като в началото на годината се наблюдаваше увеличение на съоръжения в зали, чиито организатори привеждаха дейността си в съответствие с изискванията на закона за минимален брой игрални съоръжения, но след това започна тенденция на спад, поради затваряне на обекти. Към 30 септември 2013 г. броят на игралните съоръжения намаля с около 10% в сравнение с броя в края на 2012 г. Общият спад на игралния сектор за периода септември 2009 г. - 31 декември 2012 г. е около 45%, като най-голям е спадът в броя на игралните автомати и съоръжения, където увеличението на данъците бе близо 70% (по официални данни от ДКХ).

Приходите, генерирани от игралната индустрия в Държавния бюджет за 2012 г., са в размер на 120 987 731 лв., което е приблизително колкото данъците внесени през 2011 г., а платените държавни такси за 2012 г. са 5 256 137 лв., което е с 9.31 % повече спрямо резултата от 2011 г. и се дължи на преструктурирането на сектора и привеждането му в съответствие с изискванията на новия закон. Реалното свиване от около 45% обаче доказва, че по-високо ниво на приходи в абсолютен размер е почти непостижимо. Свиването на сектора оказа незабавно въздействие и върху българските производители на игрално оборудване, които през последните години се утвърдиха с високо ниво на продукцията, технологична иновативност и конкурентноспособност на световните пазари. Техните най-нови разработки, включително и в областта на онлайн и сървър-базираните продукти, в момента намират по-добра реализация зад граница, поради свиването на пазара у нас, преходния период, в който редица технически и сертификационни изисквания по новия закон останаха неизяснени и икономическата трудност на българските оператори да инвестират в модерно и високотехнологично оборудване. В същото време, през последните две години тенденцията за привличане на международни клиенти доведе до увеличаване броя на казината с жива игра, което е индикатор за способността на игралния пазар в страната да предложи по-висок клас услуги, привличайки платежоспособни клиенти от чужбина и спомагайки за развитието на игралния туризъм.

Голямата тема на 2013-а остана нормативната регулация на онлайн хазарта. В продължение на повече от година в тази регулация съществуваше празнота, като законът предвиждаше възможност за легално упражняване на такава дейност, но липсваха механизми, по които да стане това. Равносметката към момента е, че повече от година след приемането на новия закон е издаден един лиценз за организиране на хазартни игри от разстояние, а други двама организтори са подали искания за издаване на лиценз. Законовата база вече е налице, но списъкът на интернет страниците, чрез които се организират хазартни игри от лица без лиценз, обхваща над 130 онлайн портала за залагания. Дали липсата на подзаконовата уредба е единствената причина за бавните процеси или към нея се добавя и въведеното изискване за инвестиции в размер на 1 милион лева, както и високият размер на данъка, ще покаже времето.

През второто полугодие на 2013 г. бяха направени няколко важни крачки от страна на регулатора с обнародването на последните подзаконови актове, за да може бизнесът да заработи в съответсвие с нормативната уредба. През Юли бяха обнародвани наредбите, уреждащи техническите изисквания към игралното оборудване и игралния софтуер, и комуникационното оборудване за хазартните игри от разстояние. Друга празнина в нормативната уредба беше преодоляна в средата на август, с обнародването на наредбата, определяща реда и начина за включване на лабораториите, които могат да извършват изпитвания на това оборудване. През месец септември беше обявен проект за допълнение на наредбата за документите, необходими за издаване на лицензи, като се предвижда възможността да се кандидатства по електронен път, което е важно административно облекчение за бизнеса.

В продължение на тези положителни стъпки Българската игрална асоциация смята, че е необходима ясна държавна визия за развитието на сектора в дългосрочен план, които да дадат на инвеститорите гаранции за сериозното им присъствие на пазара. Увеличената данъчна ставка продължава да оказва неблагоприятно влияние върху бранша, особено в светлината на продължаващата икономическа рецесия и свитото потребление на населението, като ограничава интереса на инвеститорите. Игралният бизнес също така остава в очакване обектите, в които се организират и провеждат хазартни игри, да бъдат добавени към местата със специален режим, където се допуска тютюнопушене според новия законопроект, предвиждащ отмяна на пълната забрана в закритите общесвени места. Такива обекти представляват значителен самостоятелен сектор от развлекателната индустрия с ограничен достъп на непълнолетни и малолетни лица и в много места по света за този тип обекти има изключение от забраната за тютюнопушене. Следователно липсва както нормативен, така и социален аргумент режимът за тях да е по-ограничителен от този за кафенета, ресторанти, барове и дискотеки.

Споделяйки бремето на икономическата криза и сътресенията на дългия процес по промяната в законодателството, българският игрален бизнес продължава да държи високо ниво на продуктите и услугите си и да доказва своята конкурентноспособност, както във вътрешен, така и в глобален план. В това отношение Източно-европейската конференция на игралната индустрия (EEGS) и Балканското изложение на игралната и развлекателната индустрия (BEGE) се доказаха като една от най-добрите традиции на игралната индустрия у нас, където не само се демонстрира високото ниво на българските производители пред света, но и българският игрален пазар има възможност да се запознае с водещите световни постижения, технологии и нововъведения. Убедени сме че 6-ото издание на двете събития ще затвърди тяхната популярност и роля за игралната индустрия в региона.